Започналата през 2001-ва и продължила 8 години криза в българската десница вече е история. Убедителен израз на това са резултатите от частичните избори, проведени вчера. Те дооформиха физиономията на новия десен модел – голяма дясноцентристка партия (ГЕРБ) и малка консервативна (РЗС). И двете формации заеха агресивно мястото си на българската политическа сцена с амбицията да го разширят, за което имат признанието и поддръжката на съответните европейски партньори.
В утвърждаването на този модел не виждам перспектива за т.нар. “стара десница” (СДС и ДСБ), както и за “Атака”. Привържениците на тези партии няма да имат потенциала да осигурят необходимото политическо представителство и в недалечно бъдеще ще трябва да избират към коя от горните две да се присъединят. Колкото и да продължи този процес, разместванията ще бъдат “детайли”. Фундаменталната трансформация на десницата от прехода в нова е осъществена.
Левицата пропусна този шанс три пъти. Първият път през 1990-та, когато БКП си смени името, вместо да се раздели на комунисти и социалдемократи, както направиха в другите източноевропейски страни. Вторият път след кризата през 1997-ма, когато получи шанса да бъде нова левица, но го използва само за международно признание. Третият път през 2009-та, след краха на тройната коалиция, когато беше обезличена като левица въобще.
Четвърти шанс няма да има, защото (1) БСП не смени лидера си, т.е. не се разграничи от водената политика, (2) сателитите й нямат никакво политическо значение и (3) конструкцията е толкова амортизирана, че всеки опит да се реанимира ще доведе до провал.
Шансът е и в ляво да се случи нещо наистина ново. То неизбежно ще отрече сегашния ляв омръзнал модел. Но за това ще бъдат необходими поне 8 години…
