Започналата през 2001-ва и продължила 8 години криза в българската десница вече е история. Убедителен израз на това са резултатите от частичните избори, проведени вчера. Те дооформиха физиономията на новия десен модел – голяма дясноцентристка партия (ГЕРБ) и малка консервативна (РЗС). И двете формации заеха агресивно мястото си на българската политическа сцена с амбицията да го разширят, за което имат признанието и поддръжката на съответните европейски партньори.
В утвърждаването на този модел не виждам перспектива за т.нар. “стара десница” (СДС и ДСБ), както и за “Атака”. Привържениците на тези партии няма да имат потенциала да осигурят необходимото политическо представителство и в недалечно бъдеще ще трябва да избират към коя от горните две да се присъединят. Колкото и да продължи този процес, разместванията ще бъдат “детайли”. Фундаменталната трансформация на десницата от прехода в нова е осъществена.
Левицата пропусна този шанс три пъти. Първият път през 1990-та, когато БКП си смени името, вместо да се раздели на комунисти и социалдемократи, както направиха в другите източноевропейски страни. Вторият път след кризата през 1997-ма, когато получи шанса да бъде нова левица, но го използва само за международно признание. Третият път през 2009-та, след краха на тройната коалиция, когато беше обезличена като левица въобще.
Четвърти шанс няма да има, защото (1) БСП не смени лидера си, т.е. не се разграничи от водената политика, (2) сателитите й нямат никакво политическо значение и (3) конструкцията е толкова амортизирана, че всеки опит да се реанимира ще доведе до провал.
Шансът е и в ляво да се случи нещо наистина ново. То неизбежно ще отрече сегашния ляв омръзнал модел. Но за това ще бъдат необходими поне 8 години…
Непосилната лекота на битието…или оглушителната тишина на кметските избори в София
Хубав анализ!
Да се нарича ГЕРБ голяма десно-центристка партия е доста сбъркано, предвид липсата на обща идеология между нея и (голяма част от) електората й.
По-скоро ГЕРБ е средно популистка партия от временен тип и много напомня НДСВ (по липсата на обща идентичност сред гласувалите за нея). Причината е, че е образувана не около общи идеи, а около личност.
Дясно-мислещите българи (които са малко на фона на общия брой) в момента са полирически непредставителни.
РЗС не е малка консервативна, а просто малка, също от лидерски тип. И до 8 години (два мандата) ще е изчезнала напълно
Уважавам, но не споделям мнението на Михаил. За 20 години в българската политика видях какво оцелява и какво умира. Не само дясно-, но и ляво-мислещите не са представени. Мислещите изобщо ще бъдат представени след много години. Сега и в близко бъдеще в политиката ще се отразява обществото, каквото е. Да не го казвам.
Да, може би просто мнението ми е сбор от прогнози и надежди
Иначе е направо безнадеждно.
P.S. Извинявам се за правописа в предишния си коментар.
Има надежда, но тя не е в държавното управление. Тя е в самите нас, но малко хора го разбират. Все чакаме някой да ни “оправи” и това наистина се случва
Наскоро прочетох книгата на Айн Ранд “За новия интелектуалец”. Там има впечатляващи отговори на въпроса “Какво да се прави?”. Нищо, че е писана преди 40 години.
Дали са същите като при Чернишевски?
Ето малко скромно продължение на темата
http://pr-master.blogspot.com/2009/11/blog-post_17.html