В последният си брой авторитетното британско списание “Икономист” посочва, че България и Румъния са нарицателно за корупция в Брюксел. Трудно може да се възрази на това твърдение. Трайната представа за корумпираността на двете държави беше формирана в годините след демократичните промени през 1989 година.

Поредица от правителства вместо да се преборят, засилваха корупционните практики и всяко в свой стил и изгода ги усъвършенствеха. Повечето от тези правителства, особено през 90-те години се оправдаваха за своите неудачи с наследството от комунистическия режим. Както се видя, това не им помогна да просъществуват повече от един мандат, не помогна и на борбата с корупцията, която едва ли може да се отнесе към наследството от комунизма.

Фактите никак не са радостни. България е оформила негативната оценка за себе си именно през периода на своето демократично развитие, когато е имала най-големи шансове да се доближи до практиките на развитите демокрации, а не да се отдалечи от тях. В този смисъл критерият за оценка на сегашното българско правителство и мнозинство в парламента е достатъчно ясен – не какво са заварили, а какво ще направят.

Мисля, че ресурсът за оправдания с наследството се изчерпа и психологическата граница бе началото на Новата година. От тук нататък всеки ден и всяко действие ще очитат възможностите на управляващите България да излезе от непосредствената криза и то още през тази година, а в рамките на периода на управленския мандат да направи и реални стъпки за преодоляване на лошия си образ.