След час заминавам за Берлин, където се провежда пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. Ръководител съм на българската делегация и нескромно ще кажа, че стоим много добре още от началото на този мандат, когато от пет възможни, спечелихме пет места в избора на ръководства на комитетите. Никоя друга делегация не е представена така добре, а и малко от новите членки проявяват активност като нашата. В петък тук бе и генералния секретар на НАТО – Яп де Хоп Схефер. Похвали страната ни за участието в мисиите и за процента от бюджета, който отделяме за реформите в армията.
Казвам тези неща, за да направя едно сравнение – с Европейския съюз. На 16 юни изтича срока за мерките, които България е задължена да предприеме срещу лошото управление на еврофондовете. След това ни чака доклад, в който най-вероятно ще бъдат предложени финансови санкции срещу България.
Излиза, че там, където имаме практически само задължения, се представяме много добре. Там, където имаме възможности, за които се подготвяхме 20 години и се подложихме на толкова много лишения, се проваляме. Защо?
