Николай Камов

Вчера пътувах до Русе и обратно. Гражданският форум за развитие на Русе беше организирал представяне на моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде преди няколко месеца. По пътя обърнах повече внимание на нещо, което и преди ми е правело впечатление. В отсечката от Ябланица до Русе почти всички ограничения на скоростта до 60 и 40 км/ч извън населените места са неадекватни. Те, като правило, са поставени около отдавна изоставени наблюдателни пунктове на КАТ. Пътят е прав, с отлична видимост и ограниченията са ненужни, направо глупави. Не и за катаджийте, които вероятно без проблеми изпълняват плана за глобите.

Сигурно вече си мислите, че са ме хванали в нарушение. Не можаха Просто глупавите знаци ми заприличаха на пречките и ограниченията пред бизнеса у нас. Тези дни мениджъра на “Пайплайф” за България описа покъртителна картина в интервю за “Дневник”. Чувал съм подобни истории десетки пъти. Защо БЕШЕ така ми е ясно и съм го написал в моята книга. Въпросът е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТАКА?

Бях един от поканените гости на учредителния конгрес на ГЕРБ. В приветствието от името на “Социалдемократи” (които бяхме изключени от “Коалиция за България” заради критиките си съм правителството на Станишев) им пожелах да бъдат алтернатива не само на тройната коалиция, а на целия преход. Все повече се съмнявам, че ще успеят, ако изобщо се стремят към това.

Да приемем, че се стремят. На какво разчитат? На благоприятна международна конюктура? На добро наследство от предишните управляващи? На добросъвестни политици? На работеща администрация? На по-малко пенсионери и болни? На патриотизма на младите? На чудо?… ЕДИНСТВЕНОТО, на което могат да разчитат, е на деловите хора – тези, които на собствен риск и за своя сметка искат да работят в своя полза и неизбежно в полза на другите. НИЩО друго не може да ни измъкне от сегашната критична ситуация.

На мястото на правителството бих счупил всички политически чадъри и премахнал всички глупави ограничения пред бизнеса. НАВСЯКЪДЕ по света, където са го направили, са успели. Ако ГЕРБ е това, за което се представя, той няма по-добър съюзник от бизнеса. Не близкия до партията бизнес, а изобщо. Това наистина би било различно от всички предишни управляващи. От “чорбаджиите-изедници” на Виденов до “обръчите от фирми” на Доган. ВСЕКИ българин или чужденец, който иска да работи по правилата, трябва да почувства реално държавната грижа. Това, според мен, е печелившата политика.

Да, и да не забравите за пътните знаци!

В рамките на една седмица дойде добрата новина, че националният план на България за търговия с въглеродни емисии най-после е приет и много лошата, че Брюксел ни отнема правото да търгуваме заради…липса на административен капацитет.

Опитът на министъра на околната среда и водите да обвини за проблема предишното правителство беше жалък. Тя, изглежда, не разбира, че по този начин поставя под съмнение основателните обвинения към корумпираната тройна коалиция. Но точно по този въпрос отговорността е на сегашното правителство. Както стана ясно от изявленията на самия министър-председател, те са очаквали забраната.

В създадената ситуация възникват изключително сериозни въпроси. Защо нищо не е направено България да има капацитет, т.е. кадърни чиновници по толкова важен проблем? Защо в антикризисния пакет бяха заложени 500 милиона приходи от излишните вредни емисии? Защо тази търговия продължава да минава изцяло през държавна агенция, а не през борсата, както е в много европейски държави и, което е по-важно, където възможността за корупция е сведена до минимум? Кой ще понесе отговорността за този грандиозен скандал?

Това, че обществото ни е неграмотно по този и много други въпроси от негов жизнен интерес и че купените медии не пишат, не означава, че няма проблем. Има ОГРОМЕН проблем. Ако сравним финансовото изражение на всички шумни полицейски акции досега със загубите от тази управленска некадърност, едва ли ще бъдат и 1/3, ако изобщо се стигне до осъдителни присъди. Какво излиза? Само един гаф на администрацията ни струва три пъти повече от всички заловени бандити вкупом! А непреките загуби? Държавата-длъжник на хиляди фирми им отнема още една възможност да оцелеят.

В такива моменти искам да видя виновния министър в затвора много повече от мутрата. И по това съдя как ни управляват, не по приказките!

И нашата улица, въпреки гордото си име “булевард”, прилича на швейцарско сирене. Но тази сутрин изгря надежда – мъже с лопати разчистиха от боклуци най-голямата дупка и съобщиха, че ще асфалтират. По обяд се появиха пълен с асфалт самосвал, валяк с платформа за транспортирането му, няколко товарни и леки коли и десетина работника. С недоумение разбрах, че всичко това е заради тази единствена дупка. Техническият ръководител ми обясни, че те са изпратени от “Софийска вода” само за нея и другите не са тяхна работа. Формално човека беше прав, но се съгласи, че ситуацията е абсурдна. Представете си колко ресурси се прахосват ежедневно с този начин на работа. Елементарно е общината да координира такива скъпоструващи дейности. Съседни държави са го направили преди повече от век. Колко още ще ни трябва на нас, “европейците”?!

А след два часа, заради тежките камиони от близкия строеж, току-що асфалтираната дупка отново стана яма…

Щом човек като Александър Томов може да се представя за борец за справедливост и срещу корупцията и за жертва на организираната престъпност, НЕЩО МНОГО ГНИЛО ИМА В БЪЛГАРИЯ.

По-подробно за поразиите на този “феномен” може да прочетете в моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде през декември миналата година.

След като излязох от политиката през лятото на миналата година, основах консултантска фирма, чиято регистрация излезе през декември. Сега, през февруари, ние сме задължени да внесем първите си документи в НАП. По принцип се отнасям с голямо уважение към решенението в България да се създаде единна данъчна администрация. Това е по принцип. Конкретно, обаче, счетоводителката на нашата фирма беше върната три пъти с три различни забележки по документите.

Признавам, че някои от забележките бяха основателни. И ние веднага ги отстранихме, но думата ми е, че благодарение на случайният принцип на попадане на служител (което също подкрепям) всъщност ние се срещнахме с три различни данъчни администрации. Едната беше възрастна и отегчена и изобщо не погледна документите, които (тук трябва да кажа, че се бяхме престарали) бяха представени както на хартиен носител, така и на диск. Оказа се, че може да се използва само дискета?!?! Какво да правят тези, чиито по-съвременни компютри нямат флопидисково устройство? Това, естествено, не е забележка към данъчните.

Втората се оказа на средна възраст и малко по-благосклонна, за да приеме половината от документите. Като се ограничи с пояснението, че другата половина не отговаря на изискванията.

Третата данъчна администрация беше млада и много добросъвестно (не знам дали й влиза в задълженията) обясни на нашата счетоводителка какви са изискванията и прие документите.

Това ни отне около 48 часа. За толкова време в Сингапур можеш да започнеш бизнес. Изводите оставям на вас.