Днешните изявления на Мартин Димитров срещу Илиян Михов много ми напомнят известната басня на Лафонтен.
Те, освен всичко друго, издават комплекс за малоценност. Като не може да повлияе на политиката на правителството, СДС слиза на персонално ниво, при това срещу номиниран, а не действащ министър.
Илиян Михов даде пределно ясни заявления по въпроса за борда. Впрочем, аз лично съжалявам, че неговото виждане няма да се превърне в правителсвена политика. По въпроса съм писал в предишни постове.
Ако СДС иска вицепремиерския пост срещу подкрепата си за кабинета, да го каже открито. Но не знам дали това ще се хареса на Иван Костов.
Добре е, че не ни управлява коалиция!
Остава около половин час до края на изслушването на кандидата за еврокомисар от България Румяна Желева в Европейския парламент. В хода на това изслушване избухна скандал, предизвикан от друга българка – Антония Първанова.
Случаят по най-ярък начин изразява стария виц за българския казан в Ада. Там до всеки един от казаните стоял дявол, въоръжен с тризъбец, за да набутва обратно в казана грешниците. Само до българският нямало нужда от дявол – те самите взаимно се набутвали в казана.
Каквато и да е Желева, каквито и да са фактите, това е недопустимо. Аз съм един от първите български депутати, осъществили контакти с Европейския парламент след демократичните промени през 1989 година. Познавам достатъчно добре атмосферата в тази институция и не мога да си представя толкова груба национална партизанщина.
Като ръководител на Съвместния парламентарен комитет България-Европейски съюз и на делегацията ни в Парламентарната Асамблея на НАТО съм доказал как може да сме единни, независимо от партийните ни различия.
Затова в този момент имам моралното право да изкрещя: СРАМ И ПОЗОР!
В последният си брой авторитетното британско списание “Икономист” посочва, че България и Румъния са нарицателно за корупция в Брюксел. Трудно може да се възрази на това твърдение. Трайната представа за корумпираността на двете държави беше формирана в годините след демократичните промени през 1989 година.
Поредица от правителства вместо да се преборят, засилваха корупционните практики и всяко в свой стил и изгода ги усъвършенствеха. Повечето от тези правителства, особено през 90-те години се оправдаваха за своите неудачи с наследството от комунистическия режим. Както се видя, това не им помогна да просъществуват повече от един мандат, не помогна и на борбата с корупцията, която едва ли може да се отнесе към наследството от комунизма.
Фактите никак не са радостни. България е оформила негативната оценка за себе си именно през периода на своето демократично развитие, когато е имала най-големи шансове да се доближи до практиките на развитите демокрации, а не да се отдалечи от тях. В този смисъл критерият за оценка на сегашното българско правителство и мнозинство в парламента е достатъчно ясен – не какво са заварили, а какво ще направят.
Мисля, че ресурсът за оправдания с наследството се изчерпа и психологическата граница бе началото на Новата година. От тук нататък всеки ден и всяко действие ще очитат възможностите на управляващите България да излезе от непосредствената криза и то още през тази година, а в рамките на периода на управленския мандат да направи и реални стъпки за преодоляване на лошия си образ.
Днес от 17.30 до 19.30 ще бъда в книжарница “Сиела” в Парк Мол Стара Загора. Там може да си купите моята книга “Да бъдеш свободен” и да получите автограф. Или просто да се срещнем и поговорим за живота. Ще се радвам да се видим!
Благодаря на всички, които се отзовахте на поканата и ми оказахте уважение със своето присъствие в книжарницата. Надявам се моята книга да ви хареса. Щастлива Коледа!
