Най-сетне парламентът си върна конституционната роля да бъде водещата институция в държавата. И сега Радев (не заслужава да го наричаме президент, защото поведението му няма нищо общо с ролята на институцията) стана политически по-слаб от обикновен депутат, чийто глас в работещ парламент може да се окаже ключов по даден въпрос. От своя глупост и с много старание Радев се превърна в извънпарламентарна “партия” – нищо вече не зависи от него, даже и мненията му нямат значение, защото са предсказуемо еднопосочни. А това, че са неприкрито проруски (т. е. антибългарски и антиевропейски), е отделна тема, която някой ден ще бъде разследвана, както в момента се разследва Тръмп.
Трябва да се разследва и дейността на служебните правителства на Радев, донесли повече беди на България от всеки редовен кабинет след 1989 година. Защото действаха напълно безконтролно. Сега и за най-предубедените е ясно, защо Радев мина всякакви граници в опитите да не бъде избрано редовно правителство. Надявам се, че този горчив опит ще бъде запомнен завинаги: не давай цялата власт никому, особено ако е със зелени чорапи.
С поканата до президента на Украйна Володимир Зеленски и блестящата организация на посещението, министър-председателя акад. Николай Денков постигна доскоро немислимото:
- върна България в Голямата игра;
- създаде у всички ни усещане за значимост;
- елегантно, но твърдо постави на място мижитурки като Румен Радев;
- отвори нови икономически възможности;
- зададе европейски тон и съдържание, за което помогна и вицепремиера Мария Габриел.
Браво!
Поздравявам всички, които направиха възможно това да се случи след 310 дни, на първо място академик Николай Денков и Мария Габриел. Пожелавам успех на новия кабинет.
Преди няколко дни най-обсъжданата тема бе изтеклият запис от вътрешно обсъждане в “Продължаваме промяната”. Много по-важно е това, което днес публично беше изговорено в парламента. То е най-доброто доказателство защо трябваше да бъде избрано редовно правителство и по този начин да бъде прекратен изключително вредният период на президентско управление. Както напоследък често се случва, Румен Радев постави нови рекорди в арогантното си поведение като направи злостни коментари, напусна залата преди клетвата, националния химн и този на Европейския съюз. С което още веднъж показа колко е далеч от ролята на държавен глава.
От гледна точка на европейска България като че ли нещата се подреждат добре:
- ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, макар и с много трудности, успяха да формират мнозинство, което гарантира евроатлантическата ориентация на страната;
- ДПС не са във властта (дали?), но в стила на почетния си председател подкрепиха правителството с два знакови гласа. Поясниха, че това е подкрепа за конституционната реформа, остава да видим цената на тази подкрепа;
- “Възраждане”, според мен, отбелязаха своя пик, предстои им път надолу. Те няма да имат хранителната среда на хаоса и капацитета съдържателно да се противопоставят на правителствените политики;
- БСП, поради собствената си глупост, се превърна в партия-джудже и в близко време от нея нищо няма да зависи. Както и от другото джудже ИТН.
Разбира се, никак няма да е лесно, защото много интереси ще бъдат засегнати и съпротивата ще бъде безмилостна. Защото проводниците на руски интереси в България няма да имат досегашната свобода на действие, държавата ни ще излезе от унизителното шикалкавене и ще заеме единствената достойна позиция към руската агресия в Украйна.
Надявам се, тези и други големи въпроси да спояват все повече постигнатото крехко съгласие.
Забраната на служебното правителство за внос на храни от Украйна е поредното доказателство за прокремълската политика на президента и неговия кабинет. За разлика от Полша, това е трайна линия в поведението на България и ще има много негативни последици. Защото е директно, грубо нарушаване на правото на ЕС. Не в защита на значими обществени интереси, а на интереса на “зърнарите” – тези, които получиха най-много от европейските фондове и субсидии. Цената отново ще платим всички.
На този фон приоритетите на двете най-големи политически сили в парламента изглеждат странно, меко казано. Под носа им изваждат България от Европа и я поднасят в услуга на мракобесния кремълски режим – все по-нагло.
Не се чувствам политически представен.
Турският град Ерзин се намира в провинция Хатай – една от най-засегнатите от земетресението. Там обаче няма нито една срутена сграда и никакви жертви сред 42 000 жители. Заслугата за това е на кмета на града – Йокеш Елмазоглу, защото никога не е позволявал в града му да се строят незаконни сгради.
Тази година имаме два шанса да изберем такива хора – на парламентарните и на местните избори. Дали, обаче, като общество разбираме колко е важно това? Или ще си останем затрупани под 34-годишните политически отломки?…
