Тези дни се появи призрак от управлението на тройната коалиция – желанието на властта да постави под контрол кореспонденцията в интернет.
Проблемът възникна през февруари 2008 година. Под предлог, че транспонира директива 24/2006 на Европейската комисия, МВР издаде наредба № 40, която след влизането си в сила щеше да изисква от всеки доставчик на интернет да съхранява следните данни: кога всеки ден сте започвали да използвате интернет и кога сте спирали използването; с кого сте си писали и кой ви е писал на вас, кога и колко пъти; дали сте използвали средства за мигновена комуникация и какви контакти разполагате в тях; кога сте използвали телефония през световната мрежа, с кого и колко време; кой сте вие и къде се намирате в момента. Разбира се, нямаше никаква гаранция, че събраните вече данни ще бъдат съхранени от доставчика с волята на добър стопанин и тези масиви, които вече всъщност ще бъдат собственост на службите, няма да бъдат използвани недобросъвестно.
Зададох въпрос в парламента на министъра на вътрешните работи Румен Петков и получих съвсем незадоволителен отговор. Свързах се с Богомил Шопов , който беше най-активен в мрежата по тази тема. Той прие предложението ми да обсъдим проблема в рамките на Социалдемократическия форум и да поканим на него да присъства като модератор Омбудсмана на републиката Гиньо Ганев. Форумът получи добър обществен отзвук и поради това, че в него се включи председателят на парламентарната комисия по вътрешни работи Минчо Спасов .
Сезиран от няколко организации, Върховният административен съд отмени наредбата на МВР. Това беше истинска победа над полицейщината. Но не и окончателна, защото до последния момент на мандата на 40-то народно събрание депутати от БСП и ДПС внасяха предложения за поправки в законите, които целяха да постигнат същия ефект – следенето на кореспонденцията в интернет.
Нима можем да очакваме същото от новото мнозинство?!
