Николай Камов

Преди няколко години известни социолози, след като успяха да разменят членските си книжки в БКП за голф-игрища, напористо ни убеждаваха, че българският преход е завършил. Оказа се, че всъщност той не е започвал. Поредно доказателство са скандалите, които в момента тресат обществото и държавата. Агонията на комунистическа България продължава още…

2011-та може да бъде 22-та година на агония. Но има и друга възможност. И тук изобщо не става дума за политика – докато най-неграмотните у нас са най-активните избиратели, политиката все ще изглежда така.

Става дума за ТЕБ.

Даже и наивно да си повярвал(а) на “промяната”, дали през тези 21 години не си се ограничил(а) в очакване някой да я направи? Именно в това масово чакане е отговора защо сме на това дередже. Някои успяха честно и истински да променят живота си, но те са толкова малко, че успехът им буди подозрение вместо възхищение.

Ти опита ли НОВОТО? Лично ТИ? Направи ли поне един опит да промениш живота си, вместо други непрекъснато да го “променят”? Срещна ли човек, който да ти каже, прочете ли книга, която да ти отвори очите за НАЙ-ВАЖНОТО? За това, че “както досега” не е валидно за нито една област от живота ни. За това, че старите решения не работят. Че сигурното е най-рисково. Че промяната не е “едно от нещата”, а същността, начин на мислене и действие. Че ПРОМЯНАТА е толкова всеобхватна, че нищо вече няма да е същото. И това е страхотно!

Аз имах този късмет! Пожелавам го и на теб през Новата 2011 година!

Винаги ми е приятно да се срещам с млади хора – чувствам се далеч от идиотщините, които сме сътворили ние, възрастните. Такава възможност ми даде поканата на Фондация “Фридрих Еберт” да участвам в нейната Лятна академия за млади политици. Заедно с двама депутати от левицата трябваше да дискутираме сложната тема за ценностите. С моите бивши колеги отдавна се бяхме разминали тъкмо на ниво “ценности” и никак не беше трудно да откроим различията. Един от участниците реагира така: “Не ни занимавайте с вашите конфликти! Те са минало, говорете за бъдещето…” Дотук младият човек беше абсолютно прав. Грешката беше в следващото изречение: “…Кажете ни какво трябва да се направи.”

Ако младите чакат от нашето поколение отговорът на този въпрос, бъдещето ще изглежда като миналото. Те трябва да разберат, че в такива времена е нужна не приемственост, а отрицание. Нищо положително не могат да вземат от българския преход особено в областта на политиката. Трябва да започнат отначало, без да питат. Просто да го направят!

През последните няколко дни трима европейски държавници с различна политическа принадлежност си подадоха оставките, за да поемат отговорност. Главният секретар на финансовото министерство на току-що формираното британско правителство – либерал-демократът Дейвид Лоус се оттегли незабавно поради обвинения в нарушение на етичните норми. Лидерът на чешките социалдемократи Иржи Пароубек, въпреки, че партията му спечели изборите, пое отговорността за това, че този резултат не позволява съставяне на правителство. Германският президент, християндемократът Хорст Кьолер, напусна поста заради “непремерени изказвания”.

Европейската политическа история изобилства с такива примери. В повечето случаи става дума за политици с голям опит и влияние в обществото. Тъкмо поради това техните оставки са спасявали правителствата и партиите им. Защото ако политикът не поеме лично отговорността, тя се пренася върху кабинета, върху мнозинството, върху партията. Това е европейската, нещо повече – това е цивилизованата практика.

У нас бившата БКП продължава да поддържа тезата, че “оставката е бягство от отговорност”. Но само тя ли? Колко български политици през изминалите 20 години са подали оставките си, за да поемат отговорност? Отговорът и сравненията оставям на вас.

Споделям напълно казаното от Даниел Грос, директор на European Policy Studies пред в.” Капитал”: “За да може една страна да направи голям скок и да настигне другите преди нея, има два вида реформи. Първите можете да направите с една дузина хора – премиер, гуверньор на централната банка и т.н. Това са макрореформите – разумна фискална политика, валутен борд, изчистване на дълга. В България това е направено. След това са другият вид реформи, за които трябват 10 000 човека. И тези 10 000 още не са намерени в България. Това са много по-дълбоките реформи – не толкова да има нови закони, а да се направи ефективна администрация и всичко да започне да работи. В България тези неща дори не са започнали.”

Вчера пътувах до Русе и обратно. Гражданският форум за развитие на Русе беше организирал представяне на моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде преди няколко месеца. По пътя обърнах повече внимание на нещо, което и преди ми е правело впечатление. В отсечката от Ябланица до Русе почти всички ограничения на скоростта до 60 и 40 км/ч извън населените места са неадекватни. Те, като правило, са поставени около отдавна изоставени наблюдателни пунктове на КАТ. Пътят е прав, с отлична видимост и ограниченията са ненужни, направо глупави. Не и за катаджийте, които вероятно без проблеми изпълняват плана за глобите.

Сигурно вече си мислите, че са ме хванали в нарушение. Не можаха Просто глупавите знаци ми заприличаха на пречките и ограниченията пред бизнеса у нас. Тези дни мениджъра на “Пайплайф” за България описа покъртителна картина в интервю за “Дневник”. Чувал съм подобни истории десетки пъти. Защо БЕШЕ така ми е ясно и съм го написал в моята книга. Въпросът е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТАКА?

Бях един от поканените гости на учредителния конгрес на ГЕРБ. В приветствието от името на “Социалдемократи” (които бяхме изключени от “Коалиция за България” заради критиките си съм правителството на Станишев) им пожелах да бъдат алтернатива не само на тройната коалиция, а на целия преход. Все повече се съмнявам, че ще успеят, ако изобщо се стремят към това.

Да приемем, че се стремят. На какво разчитат? На благоприятна международна конюктура? На добро наследство от предишните управляващи? На добросъвестни политици? На работеща администрация? На по-малко пенсионери и болни? На патриотизма на младите? На чудо?… ЕДИНСТВЕНОТО, на което могат да разчитат, е на деловите хора – тези, които на собствен риск и за своя сметка искат да работят в своя полза и неизбежно в полза на другите. НИЩО друго не може да ни измъкне от сегашната критична ситуация.

На мястото на правителството бих счупил всички политически чадъри и премахнал всички глупави ограничения пред бизнеса. НАВСЯКЪДЕ по света, където са го направили, са успели. Ако ГЕРБ е това, за което се представя, той няма по-добър съюзник от бизнеса. Не близкия до партията бизнес, а изобщо. Това наистина би било различно от всички предишни управляващи. От “чорбаджиите-изедници” на Виденов до “обръчите от фирми” на Доган. ВСЕКИ българин или чужденец, който иска да работи по правилата, трябва да почувства реално държавната грижа. Това, според мен, е печелившата политика.

Да, и да не забравите за пътните знаци!