Николай Камов

Остава около половин час до края на изслушването на кандидата за еврокомисар от България Румяна Желева в Европейския парламент. В хода на това изслушване избухна скандал, предизвикан от друга българка – Антония Първанова.

Случаят по най-ярък начин изразява стария виц за българския казан в Ада. Там до всеки един от казаните стоял дявол, въоръжен с тризъбец, за да набутва обратно в казана грешниците. Само до българският нямало нужда от дявол – те самите взаимно се набутвали в казана.

Каквато и да е Желева, каквито и да са фактите, това е недопустимо. Аз съм един от първите български депутати, осъществили контакти с Европейския парламент след демократичните промени през 1989 година. Познавам достатъчно добре атмосферата в тази институция и не мога да си представя толкова груба национална партизанщина.

Като ръководител на Съвместния парламентарен комитет България-Европейски съюз и на делегацията ни в Парламентарната Асамблея на НАТО съм доказал как може да сме единни, независимо от партийните ни различия.

Затова в този момент имам моралното право да изкрещя: СРАМ И ПОЗОР!

В последният си брой авторитетното британско списание “Икономист” посочва, че България и Румъния са нарицателно за корупция в Брюксел. Трудно може да се възрази на това твърдение. Трайната представа за корумпираността на двете държави беше формирана в годините след демократичните промени през 1989 година.

Поредица от правителства вместо да се преборят, засилваха корупционните практики и всяко в свой стил и изгода ги усъвършенствеха. Повечето от тези правителства, особено през 90-те години се оправдаваха за своите неудачи с наследството от комунистическия режим. Както се видя, това не им помогна да просъществуват повече от един мандат, не помогна и на борбата с корупцията, която едва ли може да се отнесе към наследството от комунизма.

Фактите никак не са радостни. България е оформила негативната оценка за себе си именно през периода на своето демократично развитие, когато е имала най-големи шансове да се доближи до практиките на развитите демокрации, а не да се отдалечи от тях. В този смисъл критерият за оценка на сегашното българско правителство и мнозинство в парламента е достатъчно ясен – не какво са заварили, а какво ще направят.

Мисля, че ресурсът за оправдания с наследството се изчерпа и психологическата граница бе началото на Новата година. От тук нататък всеки ден и всяко действие ще очитат възможностите на управляващите България да излезе от непосредствената криза и то още през тази година, а в рамките на периода на управленския мандат да направи и реални стъпки за преодоляване на лошия си образ.

Днес от 17.30 до 19.30 ще бъда в книжарница “Сиела” в Парк Мол Стара Загора. Там може да си купите моята книга “Да бъдеш свободен” и да получите автограф. Или просто да се срещнем и поговорим за живота. Ще се радвам да се видим!

Благодаря на всички, които се отзовахте на поканата и ми оказахте уважение със своето присъствие в книжарницата. Надявам се моята книга да ви хареса. Щастлива Коледа!

Новото управляващо мнозинство прие първият си бюджет и с това престана да бъде ново. Сега е време да вдигне поглед към по-перспективни цели. Следващият бюджет? Не. Магистрала „Тракия”? Не е достатъчно. България има нужда от нова стратегическа цел. След приемането ни в НАТО и ЕС ние нямаме такава.

В понеделник идната седмица в Копенхаген ще се съберат лидерите на близо 200 държави, за да обсъдят проблемите на човечеството, свързани с климатичните промени. Светът очаква най-вече какво ще каже американският президент Обама и какви ангажименти ще поеме САЩ като най-голям замърсител, както и най-развитите индустриални държави. Светът не иска да се примири с факти като този, че всяка секунда се унищожава гора с размерите на футболно игрище и очаква от националните лидери да бъдат на световно ниво. Не знам как се подготвя българското участие, но ако не можем да повлияем съществено на глобалните състояния, можем да вземем повод от срещата и да поставим тези въпроси като №1 за своята страна.

„България – най-чистото място в Европа” от слоган за 10 години може да се превърне в реалност, ако сегашното правителство събере политически кураж, освен с кризата, да се пребори и за бъдещото ни място в този свят. Така, впрочем, то би могло да си осигури и по-дълъг политически живот от „рекордния” досега един мандат.

Тук нямам намерение да доказвам технически, че изборът на такава национална стратегия е възможен. Достатъчно е да спомена само, че неразвитата, а впоследствие и ликвидираната социалистическа индустрия може от загуба да се превърне в предимство. Вземете само „Кремиковци”. Но въпросът има много по-мащабни измерения: нова култура, създадена не само от естественият интерес на младите към „зелените” проблеми, а смели нововъведения в образователната система; стимули и принуди в поведението на хората и бизнеса; съчетаване на дадености, като минералните извори, например, с целенасочено развитие на нови и модерни дейности; изцяло нов образ на българите пред света.

Успехът може да бъде грандиозен, ако се мобилизира целият потенциал на нацията. Благодарение на подобен избор, представите за съвременна („тъмна” в старите ни представи) Индия се свързват с компютрите и комуникациите – там се продават 15 милиона мобилни телефона за месец. След 10 години, когато срещнат българин, реакцията може да бъде: О, България! Искам да живея във вашата страна!