Навсякъде по света кражбата на хляб не се възприема драматично. Предполага се, че крадецът е в истинска нужда – беден и гладен. Не така стоят нещата, когато си откраднал танкер със зърно – плаващия под руски флаг товарен кораб “Жибек Жоли”, който превозва товар със зърно, натоварено от окупираното от Русия пристанище Бердянск.
От февруари насам видяхме руснаците като лъжци, като агресори, като изнасилвачи и убийци на невинни хора. Сега ги виждаме като крадци на хляб.
Каво ли още ни предстои да видим като падение на “велика” Русия ?!…
Това, според мен, е най-подходящият отговор на поредната провокация на посланика на Русия в България. Никой посланик не може да си позволи да поставя ултиматуми на държавата, в която е акредитиран.
Поведението на тази персона (надявам се, в скоро време non grata) за мен не е изненада. Та нали тя идва от средите на Жириновски (мир на праха му!). Като ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблeя на НАТО, след едно от скандалнитe изказвания на този руски ултранационалист, попитах ръководителя на руската делегация дали отразява официалната позиция на Русия. “Не обръщай внимание на този шут” беше отговорът тогава. Днес, обаче, заплахите на шута се превърнаха в официална руска политика и носят смърт, което е проблем на целия цивилизован свят.
Нашият проблем е изгонването от българската политика на “подлогите” на Митрофанова – Румен Радев, Корнелия Нинова, Копейкин и други, които вече открито демонстрират зависимостите си. Крайно време е България да приключи с това!
Сегашният президент не е първият, който се опитва да се намесва в изпълнителната власт, без да има правомощия за това. Но е първият, който поставя под съмнение евроатлантическият избор на България. А позицията му по отношение на руската агресия в Украйна е наистина позорна.
Тя е позорна и за БСП и “Възраждане”, но за разлика от президента, те имат демократичното право да се опозоряват. Никой държавник няма право да опозорява България и следва да получи най-категоричен отпор, когато си позволи да го прави. В случая – в полза на Русия, при това като агресор.
Какво да се прави?
1. Принципното решение е предложено отдавна: с първата възможност за конституционни промени да се поправи грешката на Великото народно събрание президента да се избира пряко. Належащото решение е да “снеме доверието от президента”, като се ограничи до максимум участието му във взeмане на решения и представителство на България навън. Смятам, че участието на парламентарно представените политически сили във всички президентски консултативни формати следва да бъде бойкотирано.
2. Най-сетне “Продължаваме промяната” се окопити и се върна в мисията, за която бе избрана. Но това е абсолютно недостатъчно. От тях се очаква да бъдат лидер, а не балансьор. И не само в коалицията, а в обществото. И първата необходима стъпка е да поискат максимална подкрепа за парламентарно решение за военна помощ за Украйна. Втората е да не допуснат да се стигне до процедура, която да даде възможност на президента да назначава служебно правителство.
3. На всяка проява от страна на министри и държавни служители в полза партийни (да не говорим за чужди), а не държавни интереси, да се реагира незабавно. Конкретно: поведението на министъра на туризма. Всяка политическа или обществена проява в чужда полза, да получава съответен коментар. Конкретно: предстоящото учредяване на президентската партия.
Ако някой не е разбрал, България е във война.
Никога не съм се чувствал толкова унизен като български гражданин, колкото тези дни. Омерзен съм от поведението на президента, премиера, председателя на парламента и основният двуличник – лидерите на БСП, но последното не е новина. Тези политически пигмеи вкупом и поотделно поставиха България в най-унизителната позиция по отношение на войната на Русия срещу Украйна. За три дни у нас украинският външен министър извади на показ грозното лицемерие, което българските политикани успяваха да прикриват досега.
За мен те са приключени, но над България десетилетия ще тегне срамът от това, което се случва сега пред очите на целия свят.
Имам голяма рода, част от която живее в различни краища на света. Имам приятели – малко, но стойностни. Имам много познати, наистина много – хиляди. Хора, с които през годините ни събираха каузи, събития, проекти и социални мрежи (далеч преди да станат виртуални). Хора от всички кътчета на България и от над петдесет държави на всички континенти. Хора най-различни: по възраст, националност, социално положение и политически убеждения.
Войната на Русия срещу Украйна поставя всеки един от моите роднини, приятели и познати пред важен и много ясен избор:
НА ЧИЯ СТРАНА СИ?
Ако си на страната на агресора, смятай нашите отношения за приключени – между нас има пропаст.
Ако си направил нещо, макар и малко, агресорът да бъде наказан или да помогнеш на жертвите – имаш моите възхищения!
Ако смяташ, че тази война не те засяга, фатално грешиш. Готов съм да ти обясня защо – обади се или ми пиши.
