Николай Камов

Най-добрата реакция след поредната антибългарска изцепка на Радев е тази на Иван Костов.

Браво на един от малкото истински лидери на съвременна България!

Тази сглобка отдавна надничаше изпод “червените линии” на родната политическа далавера. Отскоро тя е факт в управлението на България, а отдавна – в общинският съвет на София.

Начинът, по който бе отстранен легендарният изпълнителен директор на метрополитена инж. Стоян Братоев буди отвращение. Тази разправа с един от най-заслужилите уважение българи в наше време съчетава историческия опит на столетницата, че няма ненаказано добро с общоизвестните корупционни гербаджийски практики.

Тепърва предстоят други подобни изпълнения с ибрикчийската помощ на ИТН. Златно време за опозицията, ако изибщо е в сътояние да се възползва.

Когато това изречение е скандирано на митинг или е част от партийна декларация е едно. Съвсем друго е когато е спонтанна реакция срещу руската посланичка в София. Реакция от млади хора, предимно жени, при откриване на изложба. Автентична проява на гражданското общество на фона на снишаването на почти цялата политическа класа.

Ето това е надеждата за България!

Вижте това. Ако бях американец, щях да потъна в земята от срам. Да гледам как президентът и вицепрезидентът на САЩ се държат като улични хулигани и рекетьори, нападайки украинския президент Зеленски.

Вече няма съмнение, че в морално и ценностно отношение ни дели пропаст с новата американска администрация.

Европа реагира светкавично в подкрепа на Украина и Зеленски.

Къде е България?

Като ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО често чувах да цитират лорд Исмай, първият генерален секретар на НАТО за трите основни задачи на организацията: “to keep the Russians (в оригинала Soviet Union) out, the Americans in, and the Germans down“. Тази крилата фраза остана актуална 70 години, но вече не е така. Особено след изявленията на американския президент преди и след избирането му и неговият вице на Мюнхенската конференция.

Без съмнение, САЩ правят голям завой във външната си политика и в частност в политиката на сигурност. Предстои да научим конкретните измерения, но отсега е ясно, че Европа вече не може да разчита на досегашните американски ангажименти не само по отношение на сигурността. Нещо повече – заради келепира е вероятно тръмпизмът да предпочете досегашни врагове пред съюзници. И може би е добре, че в момента няма силно европейско лидерство, за да може отговорността за неизбежните нови решения да се почувства от всички.

Ето как си представям европейския отговор:

• Европа не само да се събуди, а да се мобилизира като за война на три фронта: източен (Русия), западен (САЩ) и южен (Африка). Засега тези “войни” са студени, но много бързо могат да пламнат, особено на изток;
• Дълбоко в гените на европейците е заложено да бъдат завоеватели и победители. Сега това трябва да се трансформира в способност да не позволим друг да ни завоюва и победи – военно, политически, икономически, технологично. Задачата е непосилна за националната държава  – необходимо е ново европейско единство, плановете за което трябва да започнат от бял лист;
• Ако такъв мощен процес тръгне, той неизбежно ще роди ново лидерство на европейско и на национално равнище. Ще се появят истински европатриоти. Много от сегашните националисти ще изглеждат жалки и излишни, ще им остане само ролята на слуги на чужди господари;
• В такъв контекст съвсем различно ще изглеждат европейските политики, целите и финансирането им. Европейската солидарност ще придобие нов смисъл и значение;
• В такъв контекст и България ще бъде нова и различна – с мобилизиран за велика кауза национален потенциал, с образовани лидери, достойни продължители на 1300-годишна държава, една от най-старите на континента.

Европа отново ще бъде лидер на свободния свят.

*Няма връзка с политическата група в Европейския парламент, съществувала през 1994-95 г.