От отговора, който получих днес от министър-председателя, става ясно, че в България няма да има операция “Чисти ръце” срещу корупцията. Ще има само ръце.
За повече подробности ще публикувам стенограмата от парламентарния контрол, когато стане готова.
В разгара на скандала с МВР британският разследващ журналист Миша Глени отговаря на въпроси на Андрей Владов, публикувани във вестник “Дневник”:
Попитах Миша Глени каква роля е отредена на българската мафия в тази международна мрежа:
“Отначало, през 90-те години, българската мафия е имала значително влияние в Централна Европа, особено в Унгария и в Чешката република, като е била силно замесена в контрабандата на коли от Западна в Източна Европа и отвъд. Българската мафия е била много дейна и в трафика на жени, обикновено от бившия Съветски съюз, или България, към Западна и Централна Европа. Българската организирана престъпност изигра и съществена роля да бъдат намерени нови пътища за износа на кокаин от Колумбия към Европа през 90-те години.
Българската мафия е известна и с дейността си в Южна Африка, където сътрудничи с китайската организирана престъпност в незаконния износ на абалон, който е голям морски деликатес в Китай. С две думи - българската мафия има международно присъствие, но то не е толкова значимо, колкото това на руските, албанските и дори на сръбските групи в Европа и другаде”, посочва Миша Глени.
Той обаче добавя, че има нещо, което прави българската мафия по-различна от престъпните групировки в други държави:
“Според мен тя се отличава с огромната степен на контрол, който упражняваше върху българското общество през 90-те години. Това, което се опитвам да обясня в книгата си е, че след 1989 г., и особено в годините до 1996-1997, българската държава беше в състояние на разпад и не можеше да поддържа обществения ред.
Когато това се случи, неформални структури като застрахователите ВИС и СИК, борците, бандите, както и олигарсите, поемат функциите на държавата. Затова е много трудно да се каже за България, както и за други източноевропейски страни в преход, че мафията е проникнала в държавните структури, просто защото в известен смисъл държава не е имало и тези неформални групировки са диктували кое е законно и кое не и как да бъде създадена нова, капиталистическа България”, отбелязва авторът на книгата “МакМафия: престъпност без граници”.
Променили ли са се, според него, нещата сега? Успяла ли е държавата, десет години по-късно, да си върне водещата роля?
“Не смятам, че държавата има пълен контрол, но мисля, че има съществена промяна в България. Държавата е по-силна отпреди, но въпреки това й предстои голяма битка докато се наложи. Погледнете честотата на убийствата в България след 2003-та на известни хора, които се движеха между престъпния свят и важни сектори като банките и промишлеността. От тях става ясно, че тези неформални мрежи, независимо дали са вътре или вън от държавните структури, продължават да действат.
В книгата си “МакМафия” разглеждам много подобни убийства в цял свят, които се случват горе-долу по същото време. Много малко от тях са разкрити. Но разликата при България през последните години е поразителният брой на убийствата, които се извършват. Очевидно това е голям провал в прилагането на законността - щом не могат да бъдат установени извършителите”, казва британският разследващ журналист.
Възможно ли е изобщо да се противодейства на организираната престъпност в България, след като нито едно българско правителство от 1989-та насам не е успяло да се справи с този проблем?
“Става дума за дългосрочен политически процес на създаване на по-устойчиви и по-прозрачни институции в България, които да са по-неподатливи на корупция. Например Чешката република също беше център на организирана престъпност. Но преди приемането й в Европейския съюз през 2004 г. и след това, тя постигна сериозен напредък в борбата с това явление. Бих казал, че същото ще стане и в България. Това обаче ще бъде дълъг процес, който ще отнеме 10-15 години и изисква напълно всеотдайни, прозрачни действия от страна на българските политици, особено в областта на правораздаването и волята за прилагане на законите. Няма да бъде лесно”, посочва британският разследващ журналист Миша Глени.
Тези дни новият вътрешен министър Миша Миков отсече: “В България няма мафия!”. Чудя се кой Миша е прав?
Има една хубава реклама за латекс, в която бояджията замазва досадната си тъща. Въпреки разрива с Позитания, като българин се надявах при “ремонта” на кабинета Станишев да е в ролята на бояджията. След като станаха известни толкова очакваните промени, до края на спектакъла нищо друго не му остава, освен ролята на тъщата. Има и подходяща поговорка за случая - напънала се планината и родила…мишка. Ако промените са желаното, незабавно следва да бъдат уволнени всички, които създадоха очакване, че ще се случи нещо ново и добро. Ако са възможното, то за пореден път Доган и Сакскобургготски показаха, че не Станишев, а те управляват. Да се коментират персонално новите министри е безпредметно - нищо добро не ни очаква до края на този мандат. Защото в промените липсва най-важното - ПОЛИТИКАТА.
Днес в парламента всички опозиционни групи заявиха намерението си за пореден вот на недоверие към правителството по повод скандала с МВР.
Изходът според мен е само в нови избори. Не виждам никакъв потенциал в партиите от тройната коалиция и особено в левицата за каквито и да било положителни промени до края на мандата. След вчерашното комично решение с 10-дневен срок вече няма никакво значение какво ще последва в сегашния формат на коалицията и в сегашния състав на кабинета. Никакви персонални промени и заклинания за нова политика не могат да поправят основния дефект - неспособността да се управлява в условията на членство в Европейския съюз, а за някои -неспособността да се управлява изобщо.
При такава ситуация всяка развита демокрация ще пусне в ход защитните механизми и най-вероятно ще стигне до предсрочни парламентарни избори. Но тъй като ние не сме развита демокрация, това не може да се очаква. Остава единствената възможност във времето до редовните избори много ярко да се проявят алтернативите на сегашното управление. Защото разочарованието по повод на грандиозния скандал ще даде негативно отражение върху политиката и политиците като цяло.
Този неблагозвучен термин от бюрократичния език означава процеса на “пренасяне” на европейските норми в българското национално право. На 7 януари т.г. МВР прие наредба № 40, с която траспонира директива 24/2006 с много дълго заглавие. По същество става дума за задължение на доставчиците на интернет да съхраняват и предоставят на МВР информация за всички свои клиенти - кои са те и къде се намират, кога, с кого и за колко време са били в кореспонденция или са ползвали телефония. Всичко това е мотивирано с борбата с тероризма. Проблемът е, че българската наредба значително разширява обхвата на европейската. Нещо повече, тя по принцип не би следвало да бъде приемана, тъй като става дума за ограничаване на човешки права и неприкосновеност на личната кореспонденция на гражданите, гарантирани от Конституцията на Република България. Ако изобщо това се налага, може да стане само със закон.
Няколко дни след публикуването на наредбата отправих въпрос към министъра на вътрешните работи, на който той ми отговори на 22 февруари т.г., защитавайки издадената от МВР наредба. Изразих няколко принципни несъгласия с министъра и се радвам, че проведената вчера с участието на Омбудсмана на Републиката Гиньо Ганев и много компетентни специалисти дискусия подтвърди това становище. Тя бе инициирана от Социалдемократическия форум и “Електронна граница”. Мнозинството участници бяха на мнение, че наредбата трябва да се отмени и директивата да се транспонира със закон. Надявам се Върховния административен съд да отвори пътя за това.
Вече две седмици медиите отразяват и коментират моето гласуване за вота на недоверие за корупцията и изключването ми от парламентарната група на Коалиция за България.
Преди всичко искрено благодаря на тези, които обективно отразиха случилото се или ми дадоха възможност в интервюта да кажа какво мисля за корупцията и по други горещи теми. Разбира се, имаше и помия. Къде по поръчка, къде от стара злоба и предубеждение, все едни и същи автори и вестници решиха, че сега е удобен момента за оплюване. Отдавна не се впечатлявам от тези неща, но в случая е интересен фактът, че моите портрети бяха написани, сякаш аз съм напуснал коалицията, а не са ме изключили. Още по-странно, и дума нямаше за отношението ми към основния проблем-корупцията. Никой, разбира се, не посмя да коментира поведението на “Позитано”, което наруши всички норми на коалиционна етика, отмени чл.67 от Конституцията и назидателно през първата седмица искаше аз да се разгранича от моята партия, а през втората - тя от мен.
Бил съм вечно недоволен. Сигурно искат да бъда доволен от Жан Виденов, от Александър Томов или може би от тройната коалиция начело със Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган?! Да съм доволен от борбата с корупцията и престъпността изобщо, усвояването на европейските фондове, грижата за децата в социалните домове, безопасността по пътищата и в жп транспорта?! Та нали водещите новини в същите издания през последните две седмици показаха колко жалка е картинката у нас по тези въпроси!
До този момент никой не е поел отговорност за трагедията, при която загинаха девет български граждани. Както винаги досега няма виновни в държавата. Ето един признак, по който сме на космическа дистанция от цивилизованото политическо поведение.