student financial help center
Българският синдром*

Благодаря на всички медии, които светкавично отразиха моето участие в предаването на Димитър Цонев “Още от деня” по БНТ. Но в интерпретациите винаги има неточности. Затова реших да напиша това, което казах или не успях да кажа поради липса на време.

След няколко месеца ще се навършат 25 години от това, което погрешно наричаме “преход”. Според мен, трябва да говорим за “Български синдром”. Той има множество проявления (симптоми), но смятам, че най-важните са:

Държавата. Първото искане на хората от улицата през 1989 бе за отмяна на член 1 от тогавашната Конституция, който гласеше, че “БКП е ръководна сила в обществото и държавата”. Отдавна ги няма член 1 и БКП. Но за четвърт век ние не успяхме да осъществим най-важната демократична промяна – да превърнем държавата от господар в слуга на хората. Изгонихме 2 милиона в други държави, където администрацията обслужва гражданите, а не те нея.

Обществото. Когато казваме, че обществото трябва да се справи с политиците, винаги трябва да помним, че за немалка част от това общество статуквото е приемливо, даже желано. Протестите “измиха очите” на България пред демократичния свят и вдъхнаха надежди, които не се оправдаха на изборите. Защото, освен да се протестира, трябва и да се гласува! У нас има свръхмобилизация на избиратели с ниско или въобще без образование и като правило слаба избирателна активност от образованите. Партийно е мобилизиран почти до 100% етническия вот за ДПС. Гласуването на твърдото ядро на БСП е като етническото: “докато са живи, ще гласуват за нас”, казват цинично на “Позитано”. Ромският вот изцяло е на пазара – който даде повече. Останалите са такива като вас, които в момента четете този текст. И сме толкова много, че може да “взривим” модела, ако… гласуваме.

Властта. Рухнал мост и специалистите установили, че има 100 причини това да се случи. Една от тях била от 90%-ово значение. Ето такова значение има изпълнителната власт в България. За този “кокал” е борбата. Там се случват нещата – малко добри и много лоши. Като парламентарист с 5 мандата ви уверявам, че понякога един чиновник е по-силен от цяло народно събрание. Сегашното ни правителство е пример за властовата алчност на тези, които без мнозинство, в абсурдна коалиция, само за една година върнаха страната с четвърт век назад.

Идентичността. Преди падането на Берлинската стена въпросът бе “С кого си?”. След историческата промяна, макар и политически конфронтирана, България отговори еднозначно на новия въпрос “Кой си?” и ние станахме пълноправни членове на Европейския съюз и НАТО. Казаното и премълчаното от високопоставени български държавници по повод действията на Русия в Украйна и на проекта “Южен поток” бе груб опит да ни върне към първия въпрос.

Жертвите. Противно на общото мнение, че най-пострадали от случващото са обикновените хорица, смятам, че истинските жертви са образованите, можещите, кадърните, предприемчивите хора. Те останаха в България и всеки ден водят неравни битки с наглата и агресивна посредственост.

Лошата новина е, че българският синдром е само на 25 години и може да просъществува още дълго. Добрата е, че въпреки всичко, можем да приключим с това състояние. Още на 5 октомври.
–––––––––––––
*Синдром (от гръцкото συνδρομή, букв. „стечение“, „струпване“) е термин от медицината и психологията, който означава съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние и проявяващи се едновременно. Характерното за синдромите е, че при засичане на един или част от симптомите им, останалите лесно могат да се предположат. Източник: Уикипедия

Posted in Общи
Не се връщам в политиката

Наруших петгодишното си мълчание по политически теми за да подкрепя протестите през лятото и тези дни в подкрепа на Ивайло Калфин. И в двата случая бе въпрос на задължителна за мен гражданска позиция, а не за “връщане в политиката”, както някои са разбрали погрешно. Българската политическа реалност продължава да деградира, превърнала се е в място на войнстваща посредственост. Нямам никакво намерение да се връщам там!

Благодаря на всички, които реагираха на изразените от мен позиции през последните дни. Поради липса на време не мога да отговоря лично на всеки, надявам се този текст поне частично да компенсира това.

Posted in Общи
Търсете ме на друг адрес

В Америка, когато момчето порасне и тръгне на училище, му препоръчват добрия план за живота: през следващите 20 години да учи, през следващите 20 да прави пари, през следващите 20 да се занимава с политика и накрая – с благотворителност.

При мен се получава обратното – до 1989-та (като всички други) се занимавах с благотворителност към държавата. През следващите 20 години – с политика. От една година съм в бизнеса и, ако е рекъл Господ, ще ми остане време да уча…

Шегата настрана, но напоследък уча така здраво, както никога през живота си. Моят син и съдружник в консултантската фирма за иновации Nextdoor Георги редовно ме затрупва с материали за четене. Като прибавя и това, което намирам сам, плюс железният режим всеки ден по 3 часа за четене, мога да твърдя, че иновациите са „позната земя”.

Готов съм да споделя с вас всичко, което ме впечатли, ентусиазира и завладя в област, която е приоритет № 1 за Европа, САЩ и другите световни лидери, а България и тук е на последно място. Добрата новина е, че ако разберем и приемем иновативното действие като национален приоритет, можем истински да подобрим живота си. За всичко това – на блога Go Nextdoor.

Posted in Общи
Как да изпратим 2010

Преди няколко години известни социолози, след като успяха да разменят членските си книжки в БКП за голф-игрища, напористо ни убеждаваха, че българският преход е завършил. Оказа се, че всъщност той не е започвал. Поредно доказателство са скандалите, които в момента тресат обществото и държавата. Агонията на комунистическа България продължава още…

2011-та може да бъде 22-та година на агония. Но има и друга възможност. И тук изобщо не става дума за политика – докато най-неграмотните у нас са най-активните избиратели, политиката все ще изглежда така.

Става дума за ТЕБ.

Даже и наивно да си повярвал(а) на “промяната”, дали през тези 21 години не си се ограничил(а) в очакване някой да я направи? Именно в това масово чакане е отговора защо сме на това дередже. Някои успяха честно и истински да променят живота си, но те са толкова малко, че успехът им буди подозрение вместо възхищение.

Ти опита ли НОВОТО? Лично ТИ? Направи ли поне един опит да промениш живота си, вместо други непрекъснато да го “променят”? Срещна ли човек, който да ти каже, прочете ли книга, която да ти отвори очите за НАЙ-ВАЖНОТО? За това, че “както досега” не е валидно за нито една област от живота ни. За това, че старите решения не работят. Че сигурното е най-рисково. Че промяната не е “едно от нещата”, а същността, начин на мислене и действие. Че ПРОМЯНАТА е толкова всеобхватна, че нищо вече няма да е същото. И това е страхотно!

Аз имах този късмет! Пожелавам го и на теб през Новата 2011 година!

Posted in Общи
JUST DO IT!

Винаги ми е приятно да се срещам с млади хора – чувствам се далеч от идиотщините, които сме сътворили ние, възрастните. Такава възможност ми даде поканата на Фондация “Фридрих Еберт” да участвам в нейната Лятна академия за млади политици. Заедно с двама депутати от левицата трябваше да дискутираме сложната тема за ценностите. С моите бивши колеги отдавна се бяхме разминали тъкмо на ниво “ценности” и никак не беше трудно да откроим различията. Един от участниците реагира така: “Не ни занимавайте с вашите конфликти! Те са минало, говорете за бъдещето…” Дотук младият човек беше абсолютно прав. Грешката беше в следващото изречение: “…Кажете ни какво трябва да се направи.”

Ако младите чакат от нашето поколение отговорът на този въпрос, бъдещето ще изглежда като миналото. Те трябва да разберат, че в такива времена е нужна не приемственост, а отрицание. Нищо положително не могат да вземат от българския преход особено в областта на политиката. Трябва да започнат отначало, без да питат. Просто да го направят!

Posted in Общи