За първи път в младата ни двадесет годишна демокрация беше въведен финансов ценз за участие в политиката. Т.е. беше направено съществено отстъпление от самата демокрация. Ако имате желанието да се включите в политиката като независим депутат трябва да броите 15 000 лева. Ако сте партия, нищо че сте минали през всички процедури за нейното учредяване, броите 50 000 лева. Ако по някакви причини правите коалиция – 100 000 лв. Кой може да си позволи това?.. В Холандия депозитът е 60 евро. Защо? Защото са изчислили, че толкова са разходите за административното обслужване на регистрацията на партията за участие в избори, и ако тя не спечели достатъчно гласове, държавата не трябва да е на загуба. У нас предназначението на депозита е съвсем различно. Това е праг. Много висок праг. Представям си как би реагирала опозиционната БСП през деветдесетте години на подобно предложение. Сега тя е авторът му. Затова не ги слушайте какво ви говорят. Гледайте ги какво правят. А ние, “Социалдемократи”, дадохме всичките си пари за да придобием правото да се състезаваме в тези избори. И понеже няма как да ни видите на билбордовете, разчитам на този блог. Бюлетината е номер 13!
Поради ограничени финансови средства (за това ще стане дума в следващия постинг) на евроизборите не се регистрирахме като партия или коалиция, макар че имаше такива политически възможности. С инициативен комиттет от 10 души издигнахме кандидатурата на проф.Чавдар Николов, декан на Стопанския факултет в Югозападния университет. Чавдар Николов е един от близките хора на д-р Петър Дертлиев, а след неговата смърт е в Политическо движение ” Социалдемократи”, в момента член на Националния съвет. Разбира се, не партийните качества и принадлежност бяха определящи при избора на кандидатурата. Мисля, че Чавдар се представи отлично и практически без никаква кампания успя да събере 8 600 гласа. След изборите медиите се надпреварват да му взимат интервюта и да подчертават как сред партийното блато е стърчал самотно един мажоритарен кандидат. Същите медии, обаче, не казаха нито дума за това преди и по време на самата кампания. Някои даже пропуснаха да съобщят, че изобщо има независим кандидат – писаха и говориха само за партиите. Този двоен стандарт едва ли може да изненада, но го казвам, защото тъкмо медиите имат мисията да формират общественото мнение.
Що се отнася до общото ми впечатление, тези избори бяха всичко друго, но не и европейски- по съдържание, по начин на организация, включително и неевропейската промяна на изборното законодателство в последния момент, по кандидати, по послания. Още веднъж българската политическа върхушка показа колко е далеч от същността на европейското обединение, на неговите принципи и стандарти. Жалко за България, не за Европа.
Малко хора си дават сметка колко е важно да използват правото си на глас на 5 юли. Всъщност на този ден всички граждани на Република България, навършили 18 години ще могат да бъдат политици. НАЙ-ВАЖНИТЕ ПОЛИТИЦИ. Тези, които ще определят всичко през следващите 4 години-мнозинството в парламента, оттам и правителството, премиера, политиките…. Идиотщините на властта също, защото те произтичат пак от поведението на най-важните политици-гласоподавателите. Дотук с общите разсъждения. Тъй като партията на която съм председател -Политическо движение “Социалдемократи” и аз лично сме участници в изборите, в следващите няколко постинга ще ви запозная какво се случи и какво ще се случва. На който му е интересно, разбира се. Да! БЮЛЕТИНАТА Е НОМЕР 13!
Вчера депутатите опищяха цяла България че им вдигнали бариерата на 8%. С което още веднъж показаха, че реагират само когато са лично засегнати. А бариерите пред хората? Колко процента са? Да получиш добро образование? Да разчиташ на качествена медицинска помощ? Да си намериш работа с достойно заплащане? Да получиш административна услуга без да плащаш подкуп? Да живееш като европеец? Да се родиш, ако това може да стане само инвитро?…
В повечето случаи бариерите, които некадърното управление на България поствя пред собствените си граждани са между 50 и 100%. Какво ми пищят за 8?
