Една от новините днес е, че парламентарнта комисия за борба срещу корупцията е поискала от правителството списък на стоте фирми, най-големи потребителки на европейски фондове. Забележителна е скоростта, с която реагира тази комисия. Ето какво написах до нея на 2 февруари 2007 г.:
Уважаеми господин Великов,
Бих искал да предложа на Вашето внимание една инициатива, свързана с най-популярната и същевременно най-непознатата страна на членството на България в Европейския съюз – еврофондовете. Различни партии направиха различни неща по този въпрос. Някои лансираха идеята за специални структури, даже и за отделен министър по тези въпроси. Други организираха семинари за обучение на своя актив и поставиха познанията по фондовете като изискване към кандидатите си за Европейския парламент.
Предлагам чрез оглавяваната от Вас комисия Народното събрание да поиска от правителството всяка година да публикува списък на първите сто най-големи български и чуждестранни потребители на средства от фондовете чрез България.
За пояснение ще дам следния пример: неотдавна едно интернационално журналистическо проучване установи, че компанията АРЛА получава повече като субсидии от Дания, Швеция, Великобритания и Холандия, отколкото като печалба от работата си. Други подобни проучвания в някои европейски държави са установили, че в първата десетка на най-големите потребители на средства от фондовете се оказват близки до членове на правителството фирми.
Смятам, че нивото на корупцията у нас ни задължава да предприемем такива действия. Ако се приеме такова решение на парламента, то, разбира се, ще важи не само за сегашното, но и за всички следващи правителства.
2 февруари 2007
С уважение,
Николай Камов
народен представител
Марш от властта! Това е единственото, което може да се каже на тези червено-жълто-лилави некадърници, които в момента управляват България. Поредните 220 млн. загубени европейски пари показват пълната мизерия на сегашното правителство. Но тъй като те не се трогват от нищо, ако у нас изобщо са останали независими медии, предлагам да бъдат осветени за обществото персоните на 150 депутати, които правят това статукво непоклатимо.
Аз съм един от милионите, които днес се радват, че Барак Обама е новият президент на САЩ. Винаги съм се интересувал от американския политически живот, следил съм отблизо кампаниите. Никога не съм чувствал толкова човешки близо който и да било кандидат. Обама говори неща, в които вярвам и искам да се случат в България. С неговият избор Америка е вече друга. Преди 25 години оттам тръгна нова вълна, която в Европа нарекоха “третият път”. Тези политически идеи осигуриха победите на демократите в САЩ и възхода на европейската социалдемокрация през 90-те години на 20 век. Сега, според мен, на световната политическа сцена се появява нов феномен – ПОЛИТИЦИ НА ЗНАНИЕТО. И Барак Обама е най-яркото олицетворение на това. У нас се навъдиха доста поназнайковци в политиката, затова сме на този хал. И не бива да чакаме по еволюционен път да стигнем до извода, че е вредно да ни управляват хора, чието първо работно място е премиер. Шансът ни е да разберем какво се е случило в Америка и да направим същото.
Днес парламента единодушно прие декларация, осъждаща побоя над общинския съветник от “Атака” и методите на изборната борба в тази община. В декларации от този род винаги сме единодушни. Разминаваме се в разбирането си за правене на политика, в т. ч. на избори. В пленарната зала днес имаше доста хора, които правят, насърчават или поне си затварят очите за това, което става. А то е, че в България шансовете на откритата, прозрачната, отговорната, честната политика драстично намаляват. Купуването на гласове и изборни комисии вече е норма. Продажбата на партийни регистрации се превръща в правило. Грубата употреба на спечелената власт в полза на своите, характерна за нашите политически нрави, се възражда.
Това ли е европейска България? Назначените вече си спечелиха славата на най-корумпираните в Европа. Сега това очаква и избраните. Кой може да спре тази деградация на политическия живот у нас? През юли Президентът организира кръгла маса и даде възможност на управляващи и опозиция да кажат какво мислят за промените в изборното законодателство. Сега на ход е парламентът. Тук ще лъсне истината кой поддържа и кой иска да промени това нетърпимо положение. Аз съм много скептичен, защото виждам всеки ден борбата на мнозинството за запазване на статуквото.
Оптимист съм, че нещата все пак ще се оправят с появата на прословутата средна класа. Защото тя няма достатъчно пари да купува политици, и има достатъчно, за да не я купуват те.
150 души, които трудно бих нарекъл народни представители, запазиха кокала за още една година. Това Европа, това доклад, това световна преса, това българско обществено мнение… окото им не мигна да си натиснат червеното копче. Някои от тях се опитаха да се направят на мъже вчера по време на говорилнята и днес някои по-наивни от мен вестници отделиха подобаващо място за “особеното” мнение, като вероятно са предполагали, че от монолита на мнозинството може да се откъртят няколко символични “въздържали се”. Уви! Трагикомичната българска политическа реалност бе потвърдена 100%. Стопроцентово потвърждение, че в рамките на този политически модел не е възможно да се случи нищо читаво. Ако тези хубостници бяха избрани мажоритарно, щяха да отговарят пред избирателите си. Сега презглава ще тичат да рапортуват за вярност пред вождовете, за да ги сложат пак в листите. Мизерия!
