Николай Камов

Току-що гласувах “против” Бюджет 2008. Вижте защо.

Само лични интереси крепят все още тройната коалиция
 

- Г-н Камов, какво се случва в управляващото мнозинство след местния вот? Кой е ляв и кой десен в Коалиция за България?  
- Нищо не се случва. Коалиция за България си остана предизборна. Изобщо не може да се нарече коалиция, не е и такава. Само БСП от нея участва в управлението.  

- При напускането си като зам.-министър на правосъдието Димитър Бонгалов заяви нещо от типа “този пост остана за Зелената партия, него ни дадоха”. Така ли се разпределят държавните постове сред коалиционните партньори?
- Коалиционното споразумение е общо, но детайли по него се уточняват двустранно. От наша гледна точка мога да кажа едно – подписахме споразумението в 12 без 5, но нищо от договореното не се спазва БСП се държеше и се държи на принципа “когато говориш с мен, ще мълчиш”. И в парламентарната група нищо не се обсъжда, там не се взимат решения. Ще изпреваря въпроса ви “Защо не напуснете Коалиция за България?” Отговарям – нека БСП напусне, аз под каквото съм се подписал, затова гласувам. Който не спазва предизборните си обещания, той да напусне.

- Да напусне, ама тогава няма да има парламентарна група.
- Изобщо това не ме вълнува. Да си направят парламентарна група на БСП. По-важното е, че хората не гласуват, защото има тотално разминаване – по-драстично не знам в нито една европейска държава – между думи и дела. Един унгарец се намери да признае, че предизборно са лъгали. У нас това се случва в много по-голяма степен, но няма желаещи да си признаят.

- Леви обещания, десни дела, това ли се случва?
- Тройната коалиция си яде баницата, която си разряза на 16 парчета. Осем за БСП, пет за НДСВ и три за ДПС. Известна е приказката обаче – не е луд, който яде баницата, а който му я дава. Аз не съм съгласен, най-вече с това да не се изпълняват обещанията, дадени на хората. Що се отнася до ляво и дясно – всяка партия е такава, каквато се прояви на власт. В опозиция могат да говорят всичко. БСП няма как да е дясна, защото идеологията, разбиранията на нейните членове нямат нищо дясно. Но провежда ултраконсерва-тивна политика. Мисля, че и СДС, и ДСБ са силно затруднени, защото червената политика минава отвъд техните представи за консерватизъм. Затова БСП вече трайно не е първа политическа сила

Но по-важното е друго – очевидно настъпи краят на партиите на прехода. Не само на БСП – всичко, което бе създадено след БКП, започва да отстъпва място на нови структури. Независимо дали това се харесва на някого или не. Партийната система на прехода си отива, преходът свърши, не може със старите партии да се прави… нов бардак.

- Това означава ли, че трябва да има предсрочни парламентарни избори?
- Всичко говори, че трябва. Очевидно и каузата, и причината за съществуването на тройната коалиция, са изчерпани. Да не говоря за нейните възможности. Но не вярвам, че ще има предсрочни избори, защото съм бил свидетел как не може да се разпадне мнозинство от 123-ма души през 1997 г. и няма никакви илюзии, че може да се разпадне мнозинство от 169 депутати. Естествено, поради личните им интереси.

- Какво очаквате да се случи в БСП и в правителството след местния вот? След евроизборите имаше промени, Румен Овчаров бе сменен като министър на икономиката.
- Какъв е проблемът – неговият човек стана министър, а той оглави бюджетната комисия в парламента. Къде е промяната, в провежданата политика няма, не я виждам поне.

- Но местните избори промениха картата на страната, партиите си провериха влиянието. Остана обаче спорът кой е №1.
- След тях има пределно ясен първенец и това е ГЕРБ. БСП е на второ място. Оттам нататък зависи как се изчисляват резултатите. Ние имаме 88 общински съветници в страната, бихме коалиция от ДПС и “Атака” в Поморие, доволни сме от постигнатото.

- Как ще изглежда следващата коалиция, която ще управлява страната?
- Важно е как ще изглежда следващата коалиция за хората – учители, лекари, бизнес, не за политиците. Коалицията трябва трябва да събере две абсолютно раздалечени неща. Да вземем за пример Германия – там има пълно съвпадение между това, че тя е член на ЕС и нейното държавническо поведение, законодателство и начин на работа на администрацията в съответствие с това членство. При нас ситуацията е шизофренична – ние сме точно толкова член на ЕС, колкото и Германия, но функционирането на българския държавен механизъм няма нищо общо с европейското. И трябва посланикът на САЩ да ни го каже, защото никой от родните политици и държавници не се осмелява. Това чужди посланици да ни казват истината в очите обаче беше уместно за 1990 г.

- Какво всъщност каза Джон Байърли на управляващите, а и на всички българи?
- Най-важното – че България е в ХХ век. Политически, държавнически, като манталитет на управление не сме в Европа. Тези избори бяха най-неевропейските, провеждани у нас. С купуването на гласове, а и с доста по-страшното – фалшификации-те на бюлетини. Те много по-трудно могат да бъдат разкрити от изборната търговия.

- Как изглежда бъдещата коалиция, за която говорите и която трябва да ни извади от шизофреничната ситуация между два века? С кои партии?
- Не знам с кои партии. Ще участваме на избори, ще търсим съюзници… При всички случаи не в настоящата управляваща коалиция.

- А къде – в ГЕРБ?
- Защо непременно в ГЕРБ? Ще търсим, още не сме намерили съюзници.

- Иван Гранитски заяви, че няма нищо лошо в бъдещо управление на страната в коалиция да се съберат БСП и СДС. Той също даде за пример Германия.
- Отнасям и двете партии към тези, които изпълниха своята роля в прехода. Трябват нови. Към ГЕРБ се отнасям определено положително, за разлика от много други. Защото дадоха много ясен знак за промяна ГЕРБ е потвърждението, че има шанс партийната система на прехода да бъде подменена. Това обаче не е достатъчно. Трябва да се преодолее разминаването между обещания и политика. Истината е, че от тройната коалиция най-много това прави БСП. ДПС и НДСВ могат да кажат “това ни е идеологията, ние сме либерални партии”. БСП се разминава драстично със своята същност. Избирателите санкционират това поведение и още повече ще го санкционират в бъдеще.

- ГЕРБ направи всичко възможно, за да няма етнически вот у нас. На това ли се дължи “затоплянето” в отношенията между партията на Бойко Борисов и движението на Ахмед Доган?
- ГЕРБ показа съвсем ново отношение. Това също е довод за положително отношение към този политически феномен. Оставам си социалдемократ, няма да преминавам в ГЕРБ, но не мога да отрека фактите. Нашата позиция към ДПС е същата – не критикуваме движението заради турците в него, а защото според нас не провежда политика по европейски начин.

Ще се боря за европейска социалдемокрация у нас. Жалкото е, че в момента у нас има 6 такива формации – ако се съберат гласовете, спечелени от всички нас на местния вот, ще се види, че резултатът е достатъчен за влизането ни в парламента. Но не запазихме достижението си от евроизборите, бих искал да попитам колегите си защо. Там нямаме голям резултат, но всичко бе на едно. Има една хубава мисъл “Комунистите подкрепят социалдемократите, както въжето поддържа обесения”.

- Предстои в парламента да се гласува бюджетът за следващата година. Ще го подкрепите ли?
- Не. Има сто причини затова, но ще посоча една – плоският данък. Няма социалдемократ в Европа, който да подкрепи подобна политика. С нея отново ставаме опитни зайчета.

 

На изборите Политическо движение Социалдемократи спечели 87 съветнически места, 9 общински кмета самостоятелно и 52 общински кмета в коалиции с други партии или подкрепени от нас. Като се има предвид, че това е първото ни самостоятелно участие на местни избори, резултатът не е лош. Целите ни, обаче, бяха по-големи и ние не успяхме да ги постигнем. Постигнаха ги всички социалдемократически партии взети заедно. Този резултат е наистина впечатляващ. Той отново поставя въпроса възможно ли е обединение на социалдемократите в Бългаприя и как то може да се постигне. Ако това се случи, в следващия парламент ще да има самостоятелна социалдемократическа парламентарна група.

Това, което се случи в неделя не бяха избори. Политическа България показа грозното си лице и даже не се постара да го гримира за пред хората, както правеше дълго време за да стане член на Европейския съюз. И Алеко Константинов не би могъл да си представи до къде са стигнали нещата. Изборният туризъм и купуването на гласове счупиха всички рекорди и по мащаби и по цинизъм. Това го видяха всички. Въпросът е къде е причината. Според мен тя е в закона – най-лошият изборен закон, приеман досега. Можеше и да не бъде така. Например – с моят глас мина текста за уседналост, но в нарушение на всички процедури бе отменен. Така че виновниците са ясни. Техните имена са записани в протокола.

На тези избори Политическо движение Социалдемократи участва със свои кандидати за кметове и съветници и в няколко случая в коалиция с други социалдемократически партии. На фона на масовото купуване на гласове ние успяхме да спечелим гласове с кадърни и подготвени хора и това ще се отрази в работата на много общински съвети. Срещнахме ожесточена съпротива  от миналото, което се е вкопчило и не ще да пусне България в 21 век. Сблъскахме се и с парадокси – в Поморие срещу нашият кандидат за кмет задружно застават ДПС и Атака…

И всичко това вместо да ни доближи, ни отдалечи от Европа.

Николай Камов: Позицията на учителите е адекватна, на правителството – не
Лидерът на Политическо движение “Социалдемократи” Николай Камов пред Агенция “Фокус” за актуалната политическа обстановка в страната

Фокус: Г-н Камов, опозицията внесе вот на недоверие към правителството заради кризата в образованието…
Николай Камов: Много е закъснял този вот на дясната опозиция, защото политиките имат свой инструментариум на действие. Например това, че сега много хора от опозицията казват, че подкрепят стачката, политик, който казва, че подкрепя стачка, моят съвет е – отпишете го от занаята. Стачката е форма на синдикален протест. Колкото по-малко политиците се месят, толкова по-добре и за синдикатите, и за тези, чиито интерес те се опитват да защитават. Когато беше време за действие, аз бях единственият от 169 депутати, подчертавам единственият от цялата “Тройна коалиция”, който гласува срещу бюджет с 2007 с основен аргумент, че не може четири процента от брутния вътрешен продукт да бъдат отделени за образование. Не само защото “Коалиция за България” е обещавала е 5.8 процента, а защото единственият възможен приоритет на страна, която няма нефт, газ, диаманти – диаманти има и това са хората – единственият възможен приоритет, са хората. В цял свят тези, които се занимават с хората, тяхното здраве и образование, получават повече от другите. Аз говоря не само за заплатите. Имам предвид общия процент, който се отделя за образование от брутния вътрешен продукт.
Вотът на недоверие е закъснял по една друга фундаментална причина. В момента е на път да се взриви комплекс, възел от обществени отношения, който е записван в продължение на цели 18 години. Абсолютно всички правителства имат своят дял, за съжаление печален, в това да са стигне до тази ситуация. Нещастието на сегашното правителство е, че тя се взривява. Може би това са последните хора, които са съгласни да бъдат учители при такива мизерни условия. Ние сме пред срив, ако не се намери решение, пред национален срив на цялата система на образование. Това, мисля, че е вярната оценката за ситуацията. Става дума за много по-важни неща, отколкото съдбата на едно правителство. Ако има национална отговорност, аз призовавам абсолютно всички към това, независимо как се определят. Тези, които днес подписват вота на недоверие, вчера са били отговорни за това.

Фокус: Как оценявате действията на правителство, синдикати и учители? Кога ще се намери допирната точка между исканията на учителите и това, които правителството им предлага към момента?
Николай Камов: Позициите на учителите оценявам като абсолютно адекватни. Те търпяха доста време, за да се чуе техният глас по толкова категоричен начин. Поведението на правителството оценявам като неадекватно по една много проста причина. Първо, не можеш да откажеш диалог – ти си длъжен да говориш по всички правила на демокрацията, особено на европейската демокрация. Второ, не може да затвориш позиция на най-високо ново – министър-председател преди да си изчерпал преговорите на всички други равнища. Трето, ако ти действително си загрижен – покажи го. Аз не виждам никаква демонстрация на загриженост. Има роли в цялата тази ситуация и последната роля на министър-председателя е да каже “не”.
Къде е политическият съвет на “Тройната коалиция”? Къде е неговото заседание? Къде е политическата позиция по бюджет 2008? Пак подчертавам, аз съм гласувал срещу бюджет 2007, защото на заседание на политическия съвет на Тройната коалиция бяха обсъдени други параметри от тези, които са поставени .. Къде е всичко това? Няма го. Е, как може министър-председателят да каже, че е затворена позицията, преди това да се случило. На всичко отгоре бих посъветвал горещо министър-председателя незабавно да се освободи от всички твои съветници по конкретния случай. Тези, които го съветват, са доказали много добре, че вредят. Той знае много добре за кого говоря.

Фокус: Кога очаквате разрешение на проблема с учителските заплати? За този случай само учителските заплати ли са проблемът?
Николай Камов: Не, аз казах, че проблемът е много по-дълбок от учителските заплати. Той опира до фундамента, на който се крепи цялата система на образование в страната. Днес този фундамент е разклатен. Очевидно нещата не са за аспирин, те се за операция. Ако няма адекватни действия, буквално в следващите дни и готовност по въпроси от професионален характер да се предложи диалог… ето сега, ако е на мястото на правителството и “Тройната коалиция” трябва да предложат диалог на цялото общество как перспективно да бъдат решение проблемите и във връзка с бюджет 2008. Не няколко чиновника от Министерство на финансите, които командват държавата в продължение на повече от половин век, при същия начин се процедира както при Тодор Живков, а цялото общество да се произнесе по тези въпроси.

Фокус: Вие казахте, че вотът на недоверие е закъснял акт. Има ли опасност общественото недоверие към правителството на доведе до предсрочни парламентарни избори и този вот да успее?
Николай Камов: Не само е закъснял, подчертавам, че вотът не е адекватен. Това е все едно наводнението да залива селото, а вие да правите бент на барата преди него. Наводнението е заляло селото. Нищо не може да помогне. Вотът на недоверие е много слаба мярка срещу проблема, който в момента излиза. Не знам дали тези хора разбират това. Тук изобщо не става дума за правителство. Става дума за това, което всички, които са били отговорни през това време не са свършили. Ето сега е въпросът за национална коалиция поне по един въпрос – бъдещето на хората в България, тяхната култура и образование. До голяма степен инициаторите на днешния вот ще гласуват вот срещу самите себе си, защото те също са виновни за това. Предсрочни избори според мен не са възможни поради една проста, банална , ужасно грозна причина. Аз съм бил свидетел как 123 души са се вкопчили във властта, в статуквото и не го пускат. Това се случи през 1997 г. трябваше да има атака от вън, за да се разтури парламентът. Няма как 168, позволявам си да изключа себе си, тъй като съм единственият, напуснал парламента в знак на несъгласие с водената политика, за това изключвам себе си, 168 няма как да се откажат от “далаверата”. Извинявам се за израза, не пред депутатите, а пред техните избиратели.

Фокус: Според Вас вотът на недоверие няма да мине поради численото предимство, което притежават управляващите в Народното събрание.
Николай Камов: Това е впечатляващо мнозинство. Как си представяте, че то ще се разпадне в противоречие със собствения интерес. Това е точно индивидуалният интерес, който крепи политическата класа.

Фокус: Самото внасяне на вота на недоверие намалява ли общественото доверие към правителството? Ще се отрази ли това на местните избори и представянето на трите управляващи партии, според Вас?
Николай Камов: Отдавна подобни действия в парламента не влияят върху тези процеси. Недоверието към правителството, към политиците, към парламента се формират, според мен, по друг признак. Това, което сега се случва не е по никакъв начин различно от всичко, което се е случило през тези 18 години. Това е основата на недоверието – че заявката сегашното управление да бъде различно от предходните се е спукала като сапунен мехур.

Цветана ГЕОРГИЕВА