Между двата тура

Това, което се случи в неделя не бяха избори. Политическа България показа грозното си лице и даже не се постара да го гримира за пред хората, както правеше дълго време за да стане член на Европейския съюз. И Алеко Константинов не би могъл да си представи до къде са стигнали нещата. Изборният туризъм и купуването на гласове счупиха всички рекорди и по мащаби и по цинизъм. Това го видяха всички. Въпросът е къде е причината. Според мен тя е в закона – най-лошият изборен закон, приеман досега. Можеше и да не бъде така. Например – с моят глас мина текста за уседналост, но в нарушение на всички процедури бе отменен. Така че виновниците са ясни. Техните имена са записани в протокола.

На тези избори Политическо движение Социалдемократи участва със свои кандидати за кметове и съветници и в няколко случая в коалиция с други социалдемократически партии. На фона на масовото купуване на гласове ние успяхме да спечелим гласове с кадърни и подготвени хора и това ще се отрази в работата на много общински съвети. Срещнахме ожесточена съпротива  от миналото, което се е вкопчило и не ще да пусне България в 21 век. Сблъскахме се и с парадокси – в Поморие срещу нашият кандидат за кмет задружно застават ДПС и Атака…

И всичко това вместо да ни доближи, ни отдалечи от Европа.

 

Posted in Общи
Стачката и вота

Николай Камов: Позицията на учителите е адекватна, на правителството – не
Лидерът на Политическо движение “Социалдемократи” Николай Камов пред Агенция “Фокус” за актуалната политическа обстановка в страната

Фокус: Г-н Камов, опозицията внесе вот на недоверие към правителството заради кризата в образованието…
Николай Камов: Много е закъснял този вот на дясната опозиция, защото политиките имат свой инструментариум на действие. Например това, че сега много хора от опозицията казват, че подкрепят стачката, политик, който казва, че подкрепя стачка, моят съвет е – отпишете го от занаята. Стачката е форма на синдикален протест. Колкото по-малко политиците се месят, толкова по-добре и за синдикатите, и за тези, чиито интерес те се опитват да защитават. Когато беше време за действие, аз бях единственият от 169 депутати, подчертавам единственият от цялата “Тройна коалиция”, който гласува срещу бюджет с 2007 с основен аргумент, че не може четири процента от брутния вътрешен продукт да бъдат отделени за образование. Не само защото “Коалиция за България” е обещавала е 5.8 процента, а защото единственият възможен приоритет на страна, която няма нефт, газ, диаманти – диаманти има и това са хората – единственият възможен приоритет, са хората. В цял свят тези, които се занимават с хората, тяхното здраве и образование, получават повече от другите. Аз говоря не само за заплатите. Имам предвид общия процент, който се отделя за образование от брутния вътрешен продукт.
Вотът на недоверие е закъснял по една друга фундаментална причина. В момента е на път да се взриви комплекс, възел от обществени отношения, който е записван в продължение на цели 18 години. Абсолютно всички правителства имат своят дял, за съжаление печален, в това да са стигне до тази ситуация. Нещастието на сегашното правителство е, че тя се взривява. Може би това са последните хора, които са съгласни да бъдат учители при такива мизерни условия. Ние сме пред срив, ако не се намери решение, пред национален срив на цялата система на образование. Това, мисля, че е вярната оценката за ситуацията. Става дума за много по-важни неща, отколкото съдбата на едно правителство. Ако има национална отговорност, аз призовавам абсолютно всички към това, независимо как се определят. Тези, които днес подписват вота на недоверие, вчера са били отговорни за това.

Фокус: Как оценявате действията на правителство, синдикати и учители? Кога ще се намери допирната точка между исканията на учителите и това, които правителството им предлага към момента?
Николай Камов: Позициите на учителите оценявам като абсолютно адекватни. Те търпяха доста време, за да се чуе техният глас по толкова категоричен начин. Поведението на правителството оценявам като неадекватно по една много проста причина. Първо, не можеш да откажеш диалог – ти си длъжен да говориш по всички правила на демокрацията, особено на европейската демокрация. Второ, не може да затвориш позиция на най-високо ново – министър-председател преди да си изчерпал преговорите на всички други равнища. Трето, ако ти действително си загрижен – покажи го. Аз не виждам никаква демонстрация на загриженост. Има роли в цялата тази ситуация и последната роля на министър-председателя е да каже “не”.
Къде е политическият съвет на “Тройната коалиция”? Къде е неговото заседание? Къде е политическата позиция по бюджет 2008? Пак подчертавам, аз съм гласувал срещу бюджет 2007, защото на заседание на политическия съвет на Тройната коалиция бяха обсъдени други параметри от тези, които са поставени .. Къде е всичко това? Няма го. Е, как може министър-председателят да каже, че е затворена позицията, преди това да се случило. На всичко отгоре бих посъветвал горещо министър-председателя незабавно да се освободи от всички твои съветници по конкретния случай. Тези, които го съветват, са доказали много добре, че вредят. Той знае много добре за кого говоря.

Фокус: Кога очаквате разрешение на проблема с учителските заплати? За този случай само учителските заплати ли са проблемът?
Николай Камов: Не, аз казах, че проблемът е много по-дълбок от учителските заплати. Той опира до фундамента, на който се крепи цялата система на образование в страната. Днес този фундамент е разклатен. Очевидно нещата не са за аспирин, те се за операция. Ако няма адекватни действия, буквално в следващите дни и готовност по въпроси от професионален характер да се предложи диалог… ето сега, ако е на мястото на правителството и “Тройната коалиция” трябва да предложат диалог на цялото общество как перспективно да бъдат решение проблемите и във връзка с бюджет 2008. Не няколко чиновника от Министерство на финансите, които командват държавата в продължение на повече от половин век, при същия начин се процедира както при Тодор Живков, а цялото общество да се произнесе по тези въпроси.

Фокус: Вие казахте, че вотът на недоверие е закъснял акт. Има ли опасност общественото недоверие към правителството на доведе до предсрочни парламентарни избори и този вот да успее?
Николай Камов: Не само е закъснял, подчертавам, че вотът не е адекватен. Това е все едно наводнението да залива селото, а вие да правите бент на барата преди него. Наводнението е заляло селото. Нищо не може да помогне. Вотът на недоверие е много слаба мярка срещу проблема, който в момента излиза. Не знам дали тези хора разбират това. Тук изобщо не става дума за правителство. Става дума за това, което всички, които са били отговорни през това време не са свършили. Ето сега е въпросът за национална коалиция поне по един въпрос – бъдещето на хората в България, тяхната култура и образование. До голяма степен инициаторите на днешния вот ще гласуват вот срещу самите себе си, защото те също са виновни за това. Предсрочни избори според мен не са възможни поради една проста, банална , ужасно грозна причина. Аз съм бил свидетел как 123 души са се вкопчили във властта, в статуквото и не го пускат. Това се случи през 1997 г. трябваше да има атака от вън, за да се разтури парламентът. Няма как 168, позволявам си да изключа себе си, тъй като съм единственият, напуснал парламента в знак на несъгласие с водената политика, за това изключвам себе си, 168 няма как да се откажат от “далаверата”. Извинявам се за израза, не пред депутатите, а пред техните избиратели.

Фокус: Според Вас вотът на недоверие няма да мине поради численото предимство, което притежават управляващите в Народното събрание.
Николай Камов: Това е впечатляващо мнозинство. Как си представяте, че то ще се разпадне в противоречие със собствения интерес. Това е точно индивидуалният интерес, който крепи политическата класа.

Фокус: Самото внасяне на вота на недоверие намалява ли общественото доверие към правителството? Ще се отрази ли това на местните избори и представянето на трите управляващи партии, според Вас?
Николай Камов: Отдавна подобни действия в парламента не влияят върху тези процеси. Недоверието към правителството, към политиците, към парламента се формират, според мен, по друг признак. Това, което сега се случва не е по никакъв начин различно от всичко, което се е случило през тези 18 години. Това е основата на недоверието – че заявката сегашното управление да бъде различно от предходните се е спукала като сапунен мехур.

Цветана ГЕОРГИЕВА

Posted in Общи
Простотията ходи и по блоговете

Днес бях принуден да изтрия всичко написано досега в блога, защото коментарите на моите статии бяха наблъскани с хиляди линкове към порносайтове.

Съжалявам, че поради заетост дълго време не бях писал и даже отварял блога. Благодаря на всички, които ми писаха досега. Ще продължа да публикувам мнението си по това, което се случва!

 

Posted in Общи
50 години Европейски съюз

Честит юбилей, Европейски съюз!

Ние с теб сме връстници. И аз съм на 50, навърших ги малко преди теб. Когато съм се раждал не съм и мислил, че ще бъдем толкова свързани. Впрочем, тогава едва ли някой се е осмелявал да си помисли, че България ще бъде някой ден част от теб. Важното е, че това е факт, а за мен лично, че имах пряко участие в 17-годишният път към постигането на тази цел.

Започна се по много интересен начин. Кризата на правителството на Филип Димитров беше в разгара си и тъкмо тогава първата делегация на демократична България трябваше да пътува за Брюксел по покана на Европейския парламент. Бях включен в делегацияга като представител на левицата и в един момент се оказах единствения, който ще пътува, защото всички други бяха предпочели да останат в София заради кризата. Настоях категорично пред председателя на парламента Александър Йорданов да не пътувам, защото беше крайно неуместно един човек да представлява толкова поляризирания парламент. В крайна сметка се случи точно това. Бях първия български депутат на официално посещение в Европейския парламент. Посрещнаха ме с огромен интерес. И естественото огорчение за отсъстващите представители на другите политически сили. Започнахме да работим с Делегацията за България и Румъния. Установихме отлични отношения с нейния председател Александър Лангер. По най-чувствителния тогава въпрос за България – визовия – постигнахме първата резолюция на парламента в наша полза.

Няколко години по-късно, след като България подписа споразумение за асоцииране с Европейския съюз, бях избран за първия съпредседател на Съвместния парламентарен комитет. От страна на Европейския парламент съпредседател бе г-н Папакириазис от Гърция. Веднъж, след разгорещена дискусия в защита на АЕЦ Козлодуй го ядосахме толкова, че забрави да закрие заседанието. Тръшна папките и каза, че няма да спори с нас. Нямаше и как да спори след като знаехме наизуст при каква температура замръзват лигнитните въглища в басейните на Украйна. Предлагаха ни ги като алтернатива на ядрената енергия…

Днес България е твой пълноправен член. Не знам дали си щастлив от този факт, но аз определено се радвам. Бих могъл даже да претендирам да съм един от бащите на този успех, но в тази навалица няма смисъл. Важното е, че България отвори нова страница в своята история. И че за много хора, най-вече за младите, това е огромен шанс. Дали ще го използват? Зависи от всеки един. Много хора от нашето поколение те приеха с “намигане”. Навсякъде говореха че те искат, но всъщност си казваха:” Ще я караме както си знаем”. По-важното е, че за теб се бореха искрено много българи, за да донесеш промяна, за да променим и ние теб към по-добро. Горд съм, че съм един от тях!

Честито, връстнико!

 

Posted in Общи
Интервю

Смятам, че публикуваното в днешния брой на вестник “24 часа” интервю може да представлява интерес за вас.

А утре – честит 8-ми март на всички блогърки!

 

Posted in Общи